КРИБ иска спешна среща с Денков заради допълнителния корпоративен данък
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), дружно с Американската комерсиална камара в България (АмЧам), Конфиндустрия България, Българо-белгийски бизнес клуб и Германо-българска индустриално-търговска камара, желаеха незабавна среща с министър-председателя акад. Николай Денков. Тя е по отношение на увеличението на корпоративния налог за най-големите компании в България.
Парламентът към този момент утвърди на първо четене измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане, а увеличението на налога на 15% за мултинационалните компании с годишен оборот 1.5 милиарда лева даже бе признато на второ четене в комисия.
Предвид значимостта на препоръчаните промени в данъчната рамка на страната от 2024 година би трябвало да изразим пред Вас настояването на бизнеса за въвеждането на изключение за основна стопанска активност според Директива (ЕС) 2022/2523 и в сходство с метода на всички останали държави-членки на Европейски Съюз “, написа в позицията на КРИБ.
Там се излагат и причини в поддръжка на желаното изключение, което обаче не съществува като опция в направеният от Министерство на финансите и импортиран от Министерски съвет законопроект.
Големият бизнес показва, че поддържа въвеждането на световен най-малък налог съгласно европейската инструкция, само че упорства плануваните там данъчни облекчения да бъдат въведени и в България. Това не би понижило в забележителен размер предстоящите приходи в бюджета и в същото време би запазило конкурентната позиция на България като привлекателна капиталова дестинация.
Към сегашния миг няма друга страна членка на Европейски Съюз, която да не е въвела данъчните облекчения по директивата “, безапелационни са от КРИБ.
Риск от утежняване на капиталовата среда
Основно преимущество на България при привличането на задгранични вложения е конкурентният ѝ данъчен режим. Предложените рестриктивни разпореждания в Законопроекта ще нарушат доста тази конкурентност.
Въвеждането на механизма на световния най-малък налог ще докара до спомагателна данъчна тежест за членовете на огромни задгранични и национални групи, които ще оперират в по-неблагоприятна данъчна среда по отношение на техните съперници от по-малки групи.
Въвеждането на спомагателни усложнения наподобява прекалено и с предстоящи неподходящи последствия за стопанската среда като цяло, написа в позицията.
През последните години страната ни регистрира продължителен недостиг на задгранични вложения спрямо други пазари в района на Централна и Източна Европа. Последователната данъчна политика за използване на по-конкурентна ставка на облагане на корпоративните облаги е едно от основните преимущества при избора на българската стопанска система като капиталова локация.
Въвеждането на световен най-малък налог от 15% лишава този резултат за огромните групи като изравнява равнището на облагане с това в редица други страни, с които се намираме в директно състезание за привличане на вложения. Един от дребното принадлежности, с които може отчасти да се резервира това преимущество в наш интерес, е точно въвеждането на облекчение за вложенията в действителната стопанска активност. Обратно – отводът това да бъде направено ще бъде пояснен като явен сигнал за смяна в политиката по стимулиране на капиталовия напредък.
България ще бъде изключение от даването на облекчение в Европейски Съюз
Облекчението за действителна основна стопанска активност е планувано в Директивата, с цел да разреши на държави-членки като България да запазят атрактивността си като капиталови дестинации във връзка с тези компании, които ще финансират построяването на дълготрайни материални активи и развиването на локални фрагменти.
Всички останали държави-членки на Европейски Съюз са планували данъчното облекчение за основна стопанска активност в направените законопроекти за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2523 в националните им законодателства.
Икономически нецелесъобразно е България да вкара правила, отличаващи се от практиките в държавите-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Европейски Съюз, защото това би могло да докара до предстоящи отрицателни последствия за капиталовия климат.
Парламентът към този момент утвърди на първо четене измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане, а увеличението на налога на 15% за мултинационалните компании с годишен оборот 1.5 милиарда лева даже бе признато на второ четене в комисия.
Предвид значимостта на препоръчаните промени в данъчната рамка на страната от 2024 година би трябвало да изразим пред Вас настояването на бизнеса за въвеждането на изключение за основна стопанска активност според Директива (ЕС) 2022/2523 и в сходство с метода на всички останали държави-членки на Европейски Съюз “, написа в позицията на КРИБ.
Там се излагат и причини в поддръжка на желаното изключение, което обаче не съществува като опция в направеният от Министерство на финансите и импортиран от Министерски съвет законопроект.
Големият бизнес показва, че поддържа въвеждането на световен най-малък налог съгласно европейската инструкция, само че упорства плануваните там данъчни облекчения да бъдат въведени и в България. Това не би понижило в забележителен размер предстоящите приходи в бюджета и в същото време би запазило конкурентната позиция на България като привлекателна капиталова дестинация.
Към сегашния миг няма друга страна членка на Европейски Съюз, която да не е въвела данъчните облекчения по директивата “, безапелационни са от КРИБ.
Риск от утежняване на капиталовата среда
Основно преимущество на България при привличането на задгранични вложения е конкурентният ѝ данъчен режим. Предложените рестриктивни разпореждания в Законопроекта ще нарушат доста тази конкурентност.
Въвеждането на механизма на световния най-малък налог ще докара до спомагателна данъчна тежест за членовете на огромни задгранични и национални групи, които ще оперират в по-неблагоприятна данъчна среда по отношение на техните съперници от по-малки групи.
Въвеждането на спомагателни усложнения наподобява прекалено и с предстоящи неподходящи последствия за стопанската среда като цяло, написа в позицията.
През последните години страната ни регистрира продължителен недостиг на задгранични вложения спрямо други пазари в района на Централна и Източна Европа. Последователната данъчна политика за използване на по-конкурентна ставка на облагане на корпоративните облаги е едно от основните преимущества при избора на българската стопанска система като капиталова локация.
Въвеждането на световен най-малък налог от 15% лишава този резултат за огромните групи като изравнява равнището на облагане с това в редица други страни, с които се намираме в директно състезание за привличане на вложения. Един от дребното принадлежности, с които може отчасти да се резервира това преимущество в наш интерес, е точно въвеждането на облекчение за вложенията в действителната стопанска активност. Обратно – отводът това да бъде направено ще бъде пояснен като явен сигнал за смяна в политиката по стимулиране на капиталовия напредък.
България ще бъде изключение от даването на облекчение в Европейски Съюз
Облекчението за действителна основна стопанска активност е планувано в Директивата, с цел да разреши на държави-членки като България да запазят атрактивността си като капиталови дестинации във връзка с тези компании, които ще финансират построяването на дълготрайни материални активи и развиването на локални фрагменти.
Всички останали държави-членки на Европейски Съюз са планували данъчното облекчение за основна стопанска активност в направените законопроекти за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2523 в националните им законодателства.
Икономически нецелесъобразно е България да вкара правила, отличаващи се от практиките в държавите-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Европейски Съюз, защото това би могло да докара до предстоящи отрицателни последствия за капиталовия климат.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ